Абсентът е напитка с високо съдържание на алкохол. Получава се от цветовете и листата на пелина (Artemisia absinthium). Абсентът често се свързва с френските артисти и писатели от края на XIX и началото на XX век. Тогава най-известната марка е била Pernod Fils.

Абсентът е бил считан за опасен и водещ до пристрастяване. До 1915 г. Съединените Щати и повечето Европейски страни (с изключение на Великобритания, Швеция, Испания, Португалия, Дания и Австро-Унгарската Империя) го забраняват. Оказва се, че е бил несправедливо отхвърлян – няма доказателства да е по-опасен от обикновените алкохолни напитки. Неговите психоактивни свойства, отделно от алкохолните, са много преувеличени.

Преоткриването му започва в 1990 г. Тогава някои страни в Европейския Съюз започват да преозаконяват производството и продажбата му. До Февруари 2008 г. се произвеждат над 200 марки абсент в дозина страни, основно във Франция, Швейцария, Испания и Чехия. Комерсиализацията му в САЩ започва отново през 2007 г.

История

Най-ранните доказателства за появата на абсент датират от 18 век, но точният му произход е неясен. Според легендата, около 1792 година френският доктор Пиер Ординар, живял в Швейцария, за първи път приготвя абсент. През 1797 г. Хенри-Луи Перно открива първия завод за абсент в Швейцария, а малко по-късно прави най-голямата фабрика във Франция. От 1840 популярността на тази напитка нараства изключително, когато се дава на френските войници като защитно средство срещу треска. През 1860 г. става толкова известен, че в повечето френски кафета и кабернета се обявява „L’heure verte“ („зелен час“). Напитката остава скъпа и именно затова основно представителите на буржоазията и ексцентричните бохемски артисти са основните и консуматори. След 1880 г. цената му спада и до 1910 г. французите консумират 36 милиона литра за година.

Смятан за по-различен от нормалния, алкохолизмът при пиячите на абсент е наричан абсентизъм. През 1905 г. Джин Ландфрей, под влияние на абсент, избива цялото си семейство и се опитва да се самоубие. Фактът, че е алкохолик и пие големи количества алкохол, освен двете чашки абсент сутринта, е пренебрегнат и вината е стоварена единствено върху абсента. Тази новина кара чашата да прелее и абсентът се забранява в много държави.

След цял един век абсентът се завръща. През 2004 г. парламентът в Швейцария отменя закона от 1907 г., който го забранява, малко по-късно и Амстердам признава за недействителен закона от 1907 г. Според ограничение, въведено от Европейския съюз, пелинът в напитката не трябва да надвишава 10мг/кг.

Съставки

Освен пелин, абсентът съдържа и анасон, копър, исоп, както и едно друго растение от същия род – Arthemisia pontica. Би могло да включва и корени от ангелика, листа от росен, кориандър, вероника, хвойна, индийско орехче и различни планински билки.

Кипването на пелина без допълнителна дестилация води до получаването на изключително горчива напитка, чийто вкус се добива благодарение на водно-разтворимата субстанция – абсинтин. След дестилация се получава безцветен алкохолат, който напуска дестилатора с алкохолно съдържание около 82%. Ако се остави така, продуктът се нарича la bleue или la blanche. Зеленият цвят може да се получи по изкуствен път или с хлорофил от допълнителни съставки. Необходимо е разреждане с вода. С течение на времето хлорофилът се разгражда и дава жълто-зелено до кафяво оцветяване. През XIX век при производството на евтини марки се добавят мед, цинк, индигово растение и др. с цел да се добие характерният зелен цвят, а антимониевият трихлорид води до т.нар. louche ефект. Рецепта 25 г изсушен горчив пелин (листа и цветове) – Artemisia absinthium, 50 г див копър (резене) – Foeniculum vulgare, 50 г семена от анасон – Green Anise. Залива се с един литър 85-процентов спирт. Оставя се тъмно място със стайна температура в затворен съд за две седмици, като ежедневно се разтръсква по няколко пъти. Долива се половин литър вода и всичко се поставя в дестилатор.След дестилацията се получава един литър бистър алкохол, който трябва да се оцвети в характерния зелен цвят за абсента и да се добавят допълнителни вкусове и аромати.

Оцветяването става по следният начин: Вземат се 0,4 литра от алкохола и в него се накисват тези треви: 10 г исоп – Hyssop / Hyssopus officinalis 5 г маточина – Melissa / Melissa officinalis 1-3 г горчив пелин – Artemisia absinthium (пелинът придава допълнителна горчивина, която не е приятна на всеки, затова може да не се слага изобщо). По желание могат да се прибавят кори от лимон и портокал.

Сместа се филтрира (подходящ е филтър за кафе) и се смесва с останалия алкохол. Разрежда се до 70 – 75 %. Желателно е да се остави да отлежи от седмица до месец. Това не е единственият начин за получаване на абсент. Съществуват голям брой рецепти с най-различни съставки, но тази е една от базовите. Има и начин чрез накисване на тревите в спирт, но той не е толкова добър,както при дестилацията. В последните години се ползва и овкусяване на спирт с етерични масла, извлечени от споменатите треви, но този начин не е на почит сред любителите на питието.

Поднасяне

Абсентът се сипва в чаша, върху която се поставя специална решетъчна лъжичка. В нея се слага кубче захар, което се залива с тънка струя леденостудена вода. Така неразтворимите във вода съставки се утаяват, което води до помътняване на питието – louche ефект. По-съвременен начин за приготвянето на напитката е запалването на захарта, предварително напоена с абсент. След това се добавя вода. Церемонията по поднасяне на абсента е една от основните причини, задържаща „пиячите“ в пивниците. Дори в голяма част от тях има човек, който се занимава специално с ритуала. Пивниците събират елита (популярни личностти известни със злоупотребата си с абсент са : Артюр Рембо, Пол Верлен, Едгар Алън По Ван Гог, Оскар Уайлд и други).