Шампан e най-северният район във Франция, в който се произвежда вино. Намира се на 150 км североизточно от Париж. Там още в ІІІ век се отглежда грозде, но същинското развитие на лозарството започва хиляда години по-късно.

Шампанските земи, заети с лози, са 27,5 хектара. Всеки хектар дава средно 8 хиляди бутилки шампанско годишно.

Единствено произведеното в Шампан вино се на рича шампанско. У нас обаче с тази дума неправилно назоваваме пенливото вино.

На мястото на тази провинция имало вътрешно море, част от парижкия басейн. За тези места е характерен тънкият горен слой почва, който покрива мощен пласт варовик с дебелина около 200 м. Той има свойството да регулира влажността на почвата и температурата. През деня поглъща излишъка от слънчевата топлина, а нощем, когато става студено, я отдава. Съчетанието на тези фактори придава неповторима индивидуалност на виното, произвеждано в този район.

През 1544 г за първи път се споменава газираното вино. “Blanquette de Limoux” е получилото известност пенливо вино, което се добива в резултат на ферментацията на гроздова мъст. То се произвежда и до днес и се нарича “селско” вино.

Едва ли има някой, за когото фамилията Периньон е непозната. Пиер Периньон е роден през 1638 г. в Сан Мену и след завършването на иезуитския колеж през 1668 г. е назначен за управител и главен винопроизводител на абатство Отвилер. Там работи до смъртта си през 1715 г. Той пръв започва да купажира (смесва) вина, получени от няколко сорта грозде, събрани от различни места, в различно време. Организира производството на бяло вино от черни сортове грозде. Неговият метод лежи в основата на съвременната рецепта за производството на повечето пенливи вина.

Дом Периньон (дом е монашеска титла) пази в тайна разработените от него начини за производство на пенливи вина и не оставя след себе си писмени трудове. През 1718 г. каноникът на Доймския събор абат Родино публикува книга, в която за първи път се описва технологията за създаване на пенливите вина на Шампан.

След чаша шампанско някои хора изпитват необясним дискомфорт – най-често пулсираща болка в слепоочието и в областта на челото. По всяка вероятност това се дължи на непоносимост към натриевия глутамат, който понякога се добавя в шампанизираните вина за подобряване на вкуса.

Макар да не е прието шампанското да се причислява към лечебните вина, последните изследвания показват, че например сухото шампанско brut подобрява храносмилането, а обикновеното полусухо шампанско спомага за детоксикацията на организма.

Истинското шампанското никога не е червено. То може да бъде бяло или розово (розовото шампанско представлява само 1% от производството). Върху етикета на розовото шампанско има надпис rose; като правило то е по-силно, по-добре структурирано, при това и по финес не винаги отстъпва на бялото.