Като всеки висококачествен алкохолен продукт, уискито има своята култура и своите големи имена. Видовете уиски са толкова много, че е съвсем възможно да опитвате по едно през всеки ден от годината (което, разбира се, Ви пожелавам от сърце). Независимо от произхода си (шотландско, ирландско, американско и пр.),  кралското питие разкрива тайните си само на истинските ценители. За тях няма нищо по-възвишено от доброто уиски, независимо че се прави от възможно най-баналните суровини – вода и ечемик. Дори днес уиското се дегустира заради самото него, а не под въздействието на някакви модни импулси. Качественото уиски се опитва, удобно настанен в хубав фотьойл. Освен това човек трябва да различава бърбъна, скоча, ирландското уиски, бленда, малца и т.н.

Произвеждането на уиски е започнало в Ирландия. Първият документ датира от 1172. Няма точни данни кога е пренесено в Шотландия. Първото писмено сведение за същото питие сочи 1494. Всички производители на малцово уиски са осъществявали целият процес на производство във фабриките си до 1950 година . В днешно време първият цикъл – производството на малца, се извършва основно от външни компании.

Страните, в които основно се дестилира уиски, са Ирландия, Шотландия и САЩ. Ирландия, която е най-старата страна производител, създава напитки с дъх на плодове и подправки. През 1899 г. в четирите области на Шотландия, където се прави уиски – Хайландс, Лоуландс, Камбълтаун и Айлей, е имало 148 дестилаторни. Днес от тях съществуват 86. Различните видове скоч, които се произвеждат в тях, предлагат много богата и разнообразна палитра от аромати. Там се прави торфеното уиски. Особеният му вкус се постига, като покълналият във водата ечемик се изсушава на запален торф. Този малц, типичен по-специално за остров Айлей, ухае на гора, йод или пушек. Характерни за бърбъна (американското уиски) са ликьорените, ваниловите или захарните  аромати. Техният цвят за сметка на това е по-наситен. Уиски се прави и в Канада, Япония, както и в доста други страни. Що се отнася до някои марки японско уиски, те определено могат да си съперничат с най-добрите скочове.

Всяко уиски е различно. Дори когато излизат от една и съща дестилаторна, бъчвите, в които отлежава, могат да му придадат идентичност. Днес съществуват повече от двеста различни марки, които продават повече или по-малко отлежало и с различно алкохолно съдържание уиски. Правенето на разлика между етикетите, единичния малц и бленда не е толкова сложно. Две неща имат значение (съставът и винаги един и същ – вода, ечемик, мая) – произходът и възрастта на дестилатите. Докато през 60-те години никой не подозирал за съществуването му, в наши дни с особено добра репутация се ползва единичният малц (single malt). Фактът, че уискито е произведено от 100% малцов ечемик и произхожда от една дестилаторна, е залог за качество за ценителите. Най-младото уиски, което участва в композицията, определя възрастта на сингъл малца. Повечето дестилаторни в света произвеждат единичен малц.

Блендовете (blend)обикновено са купажи от single malt и single grain (зърнено уиски, при което ечемичената каша не се е превърнала в малц), като вторият играе предимно ролята на връзка. По-леки, по-малко скъпи и по-малко сложни за производство, те са се наложили на пазара от години. Най-известните носят имената на своите създатели: „Чивас“. Процентът на единичния малц е правопропорционален на блендът. За „най-долнопробно“ се смята уискито, на чийто етикет пише standard blend. При това с надпис plemium blend качеството е с една идея по-високо. Надписът single malt означава, че това уиски е произведено само в една дестилаторна и няма примеси. Любителите обаче най-вече ценят питието, което е в състояние да ги изненада. В някои дестилаторни малцът отлежава в бъчви от херес (вино от областта Херес, Испания). Други, с цел да задоволят безграничното любопитство на познавачите, наливат своя единичен малц само в една бъчва, от която пълнят бутилките: това е т. нар. single casks malt. И накрая, все повече се цени whiskеy unchill filtered (уиски, което не е студено филтрирано): този нектар може наистина да е леко мътен на вид, но затова пък е изключително ароматен.

Що се отнася до американското уиски, зърнената му основа трябва да съставлява поне 51 процента от сместа. Такива са повече от прочутите бърбъни (поне 51% царевица), както и уискитата от Тенеси.