Вечерен курс

Мнозина не се замислят за културата на хранене, за смисъла на вечерите с непознати, познати или приятели. Други пък се страхуват от провал на подобно събиране. Ето малко по-подробна информация за начина, по който трябва да протече една вечеря – от подреждането на масата до тръгването на гостите.

Всичко на масата

Първо се поставят покривката или подложките за индивидуално сервиране, като вторите се използват за неофициални събития. Голямото предимство на подложките се изразява във възможността да онагледява личното пространство на всеки – чиниите, приборите, китките не бива да излизат извън него. Подреждането на всичко следва точно определена схема. Приборите и чиниите трябва да бъдат еднакво отдалечени от ръба на масата – на 2,5 см. Добре е да се има предвид, че веднъж вдигната от масата, чинията трябва да се върне отново на нейното място заради естетическото подреждане и улесняването на сервирането. При никакви условия чиниите не се побутват с цел да се покаже, че конкретния човек не желае да се храни или като знак за приключване на ястието. Последното се означава с приборите, поставени успоредно или с лек ъгъл спрямо ръба на масата.

Нека седнем

Твърде възможно е в официални или неофициални ситуации молитвата да предшества храненето. Необходимо е да се отбележи, че неизповядващият конкретната религия трябва да покаже уважението си с мълчаливо свеждане на глава.

След молитвата идва ред на началото на самото хранене. Знак за това е разгъването на салфетката от плат от домакинята. Всеки трябва да последва примера и. Тази салфетка се поставя в скута; предпазва дрехите от нежелани петна и служи за попиване на устата. Ако е прекалено голяма, тя се сгъва на две с ръбовете навътре. При напускане на масата, се оставя на стола. След повторното сядане, салфетката отново се поставя в скута. В края на вечерята тя се връща отново на масата, като не се привежда в първоначалния и вид.

По отношение на приборите нещата стоят изключително просто. Посоката на употреба е отвън навътре. За първото ястие се използват най-отдалечените от чинията прибори, а за всяко следващо – поредните. Използваните се отнасят с чинията. Успокояващо е, че дори на свръхофициална вечеря рядко присъстват повече от три прибора от двете страни на чинията. Изключително важно е да се знае, че веднъж докоснали чинията, приборите до края на вечерята не се връщат на покривката или салфетката. С тях не се посочва – те са инструменти за хранене, а не показалки или играчки в ръцете ни.

Свободата на ръцете също е ограничена. На първо място не бива да се забравя, че лакти на масата са допустими, единствено когато вечерята не е все още сервирана. По време на аперитива е възможно присъстващите на масата да ги поставят там. След сервирането дори само на една чиния, започва да действа  правилото, според което единствено китките могат да бъдат облегнати на ръба на масата. Ръцете трябва да са максимално прибрани към тялото, така че да не навлизат в пространството на съседите по място.

Да вечеряме

Ястията се поднасят или под формата на порции, или в големи блюда. Във втория случай за сервиране се използват общите прибори за сервиране. Дори в блюдото да е останало само едно парченце, то не се забучва лакомо с вилицата, а отново се пренася в личната чиния чрез общите прибори, след което се поднася към устата с личните.

Към устата се поднасят късчета, които могат да се поемат на една, най-много на две хапки ( сушито – цяло). Например от хляба се отчупват залъци и те се мажат с масло. Време е всички да отвикнат от сладкото похапване на намазани с масло филийки. Инфантилно е и храната да се преструктурира в сандвич. Трябва да се забрави културата на бързото хранене, която предполага ядене на крак, липса на прибори, огромни късове и настървено дъвчене.  Храненето в обществото не е необходимост, а удоволствие. То трябва винаги да бъде бавно и правилно.